Антон Крумов, студент във Факултета по ветеринарна медицина на Лесотехническия университет, е млад автор от София, който съчетава обучението по любимата си специалност с дългогодишна страст към писането. На 23 години той вече има близо осемгодишен опит в творчеството – започнал с писане на песни, а по-късно и на проза. Още в края на 12-ти клас създава първия си роман, който остава неиздаден, но четири години по-късно започва работа върху „Да оцениш живота за сто дни“ – творба, която определя като значително по-зряла и успешна.

Във всекидневието си Антон е човек, който търси позитивното и цени моралните ценности. Определя себе си като верен приятел, добър син и философ по душа, а писането за него е начин да изследва големите въпроси на човешкото съществуване.

„Да оцениш живота за сто дни“ е дълбока и философска история, в която глас получават души на хора, избрали сами да сложат край на живота си. Авторът вплита в сюжета силното послание, че „колкото и зле да изглежда положението, колкото и да смяташ, че светът се е обърнал срещу теб, колкото и да ти се иска да приключиш всичко по „бързия начин”, винаги можеш да намериш причина да продължиш да живееш!”

Това е урокът, който героите му – души, отнели живота си – трябва да научат на мистично място, наречено „Стълбата“. Там те са принудени да извършат изключителен подвиг, изправяйки се срещу болезненото си минало и страховете си, за да намерят сили да продължат напред и да видят светлината. Най-голямото предизвикателство за автора е било да им придаде автентичност – да звучат истински, да имат характер и уникален глас, чрез който читателят да усети силата на посланието, че животът е красив и струва да бъде живян.

Антон споделя, че идеите му се раждат като сцени във въображението му – вижда ги като откъс от филм, след което развива историята, героите и техните мотивации. Вдъхновен от автори като Фьодор Достоевски, Херман Хесе и Алан Мур, той се стреми да създава произведения, които надхвърлят простия сюжет и оставят траен отпечатък.

Личното му мото е просто, но силно: „Тайната на щастливия живот е да бъдеш щастлив.“

Повече за Антон и неговото вдъхновение можете да прочетете в специалното интервю, което той дава за новия брой на професионалното списание „Ветеринарна практика“.

Информация за романа и неговия автор беше разпространена и от Българската телеграфна агенция

• Кой е Антон Крумов извън официалната биография?

Антон Крумов е човек, който се старае винаги да намира позитивното в живота, който държи на моралните ценности и се опитва да бъде по-добър. Верен приятел и добър син. Любител на историите и философ по душа. Антон Крумов е просто човек.

• Какво Ви привлече във Факултета по ветеринарна медицина (ФВМ) при Лесотехническия университет и какви са най-ценните знания, които получавате там?

Откакто се помня, винаги съм искал да работя с животни. Не си представях да се занимавам с нищо друго. Един ден майка ми предложи да запиша ветеринарна медицина и сметнах, че това е добра идея. Бях само четвърти клас и от тогава вложих всичките си усилия да ме приемат да уча в „Лесотехнически университет”. Усилията ми се отплатиха и вече пета година следвам мечтата си да стана ветеринарен лекар. Колкото до знанията, които получавам там, те са наистина много, но осъзнавам, че имам още много да уча. Не мога да определя кои точно са най-ценните, но в крайна сметка знанието си е знание.

• Кое от обучението Ви във ФВМ е било най-голямото предизвикателство и как Ви помогна да се развиете?

Смея да твърдя, че цялостното преживяване е предизвикателство. В най-добрия смисъл, разбира се. Помогна ми да преодолея някои мои проблеми, свързани с мотивацията. Обучението е този голям подвиг, който те кара да се замислиш „Наистина ли искаш това?”. Без съмнение е трудно, но ще продължа, защото отговорът на този въпрос е „Да”.

• Как ежедневният контакт с животните и обучението по ветеринарна медицина оформят Вашата личност като бъдещ ветеринарен лекар?

Смятам, че още ми е рано да отговоря на този въпрос. Когато ходя да стажувам или уча и слушам колеги и преподаватели, осъзнавам, че пътят е прекалено дълъг, за да си позволя да се възприемам като такъв. Да, предстои ми да запиша пети курс, но това означава, че за да стана лекар ще трябва да извървя още много.

• Писането е било Ваша страст в продължение на почти 8 години – как се роди любовта Ви към литературата?

Всъщност любовта ми е към историите като цяло. Книги, филми, сериали, че дори комикси и игри. Ако съществува добра история, аз ще се опитам да намеря време за нея. Смятам, че те са едно от най-великите изобретения на човечеството. Да имаш способността да влияеш на хората, използвайки образи, думи и идеи, сътворени от твоето въображение. Това е изкуство, което разказва за несъществуващи неща, но те кара да ги възприемаш като напълно реални. Кара те да чувстваш, да си задаваш въпроси, може дори да промени светогледа ти. Цялата тази концепция намирам за завладяваща.

• Как се появи идеята за романа „Да оцениш живота за сто дни” и защо избрахте именно този дълбок и философски сюжет?

Всички идеи, които имам за книги се появяват по един и същи начин. В главата ми просто изниква някаква сцена. Буквално я виждам като филм. Виждам героите, виждам обстановката и виждам какво правят. Няма нищо конкретно, което да кара тези сцени да се появяват в главата ми. Те просто се случват. След като „видя” сцената преценявам дали ми харесва и започвам да надграждам. Представям си къде в историята е тази сцена, какво може да се е случило преди това, какво ще стане след това, кои са персонажите, какво ги мотивира и така нататък. „Да оцениш живота за сто дни” беше една от първите идеи, които ми хрумна и бързо стана една от любимите ми. Реших да избера тази философска тема, защото аз самия обичам подобен тип истории. Обожавам философските въпроси и често си размишлявам на подобни теми. Искам да създавам творби като тези на Фьодор Достоевски, Херман Хесе, или Алан Мур. Истории, които са нещо повече от сюжет с герои в него.

• В книгата Ви глас получават души на хора, които са отнели сами живота си – какво беше най-голямото предизвикателство да влезете в техните мисли и чувства?

Най-голямото предизвикателство беше да им дам собствен глас. Знаех, че темата, която съм засегнал е наистина сериозна и важна. За това исках да накарам персонажите ми да се чувстват истински. Исках да имат характеризация, да имат уникален начин на говорене, да са различни от мен по един или друг начин. Държах на това, защото героите са съда, чрез който автора представя идеята на читателите, а колкото по-реални се чувстват персонажите, толкова по-обвързани са читателите с тях. След това трябваше да припомня на тези персонажи защо живота е красив и защо си струва да се живее и така индиректно да го припомня и на читателите.

• Смятате ли, че ветеринарната медицина е повлияла върху начина, по който описвате живота и смъртта в романа?

Бях измислил почти всичко още преди да запиша висше образование. Обаче не мога да отрека, че университетът ми е повлиял. Все пак научих много, запознах се с различни хора, а всяко преживяване променя човек малко или много. Така че е възможно някои дребни аспекти от историята ми да са били повлияни от ветеринарната медицина, дори без да го осъзнавам.

• Какво искате читателите да почувстват или осъзнаят, след като затворят последната страница на „Да оцениш живота за сто дни”?

Това е въпрос, на който не смятам, че може да се даде универсален отговор, защото всеки чете с различни очи и съзнание. Да, мога да кажа каква е била моята идея, но съм на мнение, че е по-добре всеки да си създаде сам мнение за книгата ми. Аз ще се радвам ако произведението ми е успяло да докосне хората, дори разбиранията им да се различават от моето.

• Какво послание бихте отправили към хората – и като автор, и като човек, който цени живота?

Има една фраза, която си повтарям понякога. С времето стана като мое мото и бих се радвал ако повече хора споделят тази философия. Тайната на щастливия живот е да бъдеш щастлив.