Димитър Г. Христов е политик, публицист и юрист, посветил живота си на развитието на земеделието, опзването на горите и пиродните ресурси. Роден е през 1871 г. в с. Градец, Котленско. Умира през 1944 г. в София. Завършва Мъжката гимназия в Сливен. Следва няколко семестъра в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Завършва право и икономически науки в Цюрих. Работи като редактор във в-к “Прогрес” и заместник-директор на Народната библиотека в София. Бил е член на Прогресивнолибералната партия, секретар на Софийската търговско-индустриална камара, съветник при Врачанската и при Старозагорската окръжна сметна палата. Бил е народен представител в V-то Велико народно събрание и в 7 от Обикновените народни събрания – ХI – ХIV, ХVIII – ХIХ, ХХI. През различни периоди е бил министър на търговията и земеделието, министър на търговията, промишлеността и труда, министър на железници, пощи и телеграфи, министър на земеделието и държавните имоти.
По инициатива на Д. Христов се образува фонд за проучване на реките и заснемане на Бургаските и Варненските блата (езера), поощрява се озеленяването, въвежда се идеята за бързорастящи горски видове, които укрепват склоновете и подобряват климата. Д. Христов насърчава продукцията на птицевъдството и скотовъдството и тяхното качествено и масово производство за износ.
По волята на наследниците му е учередена СТИПЕНДИЯ “ДИМИТЪР ХРИСТОВ”. Тя се дава на талантливи студенти от специалност “Горско стопанство” – български граждани, приети по държавна поръчка в редовна форма на обучение и с отличен успех. Средствата за стипендията се набират от отдаване под наем на апартамент, дарен от Милка Данаджиева – дъщеря на Димитър Христов