Учебни дисциплини

Учебни дисциплини катедра: Лесовъдство

Агролесовъдски системи

Дисциплината “Агролесовъдски системи” представлява надграждащо звено на дисциплината “Основи на агролесовъдството”, включена в образователната степен “Бакалавър” на специалност Горско стопанство. Тя цели да доразвие познанията и уменията на специалистите за по-ефективно земеползване чрез съчетаване на усилията на лесовъди, агрономи и животновъди. Подробно се разглеждат основните типове едновременни и последователни агролесовъдски системи за условията на умерения климат с конкретни примери от чуждия и наш опит. Застъпени са и въпроси на алелопатичните взаимовлияния между земеделските и дървесните видове в условията на съвместното им отглеждане. Студентите получават по-подробни познания за различните земеделски култури, използвани в отделните агролесовъдски системи. Отделено е място и на домашните животни и полезните насекоми (пчели и буби) като елемент на агролесовъдските системи. Отбелязва се възникването на специфични растителнозащитни проблеми в агролесоценозите и се посочват възможности за разрешаването им. Предвиден е и икономически анализ на продуктивността и ефективността на различните агролесовъдски системи и перспективите за тяхното прилагане

Цел и задача на курса е да даде на студентите информация за принципите и многообразните възможности на агролесовъдството като форма на земеползване, при която върху една и съща площ се oтглеждат дървесни и земеделски растения и/или домашни животни.
Представени са основните видове агролесовъдски системи за условията на умерения климат, техните структурни компоненти и принципите при подбора им, начините за създаване, поддържане и управление като се акцентира на възможностите за приложението им в България. Дава се подробна информация за мястото и значението на дървесните видове в агролесовъдските системи. Коментират се основни растителнозащитни проблеми, възникващи при съвместното отглеждане на земеделски култури с дървесни и храстови видове. Специално внимание е отделено на продуктивността и икономическите аспекти на агролесовъдството, както и на влиянието му върху някои основни екологични проблеми.

Целта на дисциплината “Горска педагогика” е да подготви лесовъдите, да провеждат обучения/занимания с различни целеви групи. Заниманията ще имат за цел да повишат знанията и разбирането на обществото относно богатството и процесите, протичащи в горските екосистеми, техните екологични функции, значението им за адаптиране към климатичните промени и др. Акцентира се и върху теми, представящи работата и значението на лесовъдската професия за устойчивото и многофункционално стопанисване на горските екосистеми и поддържане на техния природозащитен статус.

Дисциплината е надграждаща и включва специфични теми, понятия и принципи в педагогиката и дидактиката, различните подходи и методи за обучение и тренинг на различни целеви групи, в това число и хора в неравностойно положение. Студентите ще добият необходимите познания за това, как най-успешно да планират, организират и провеждат обучителни занимания за гората и лесовъдската професия, как да подготвят педагогически ефективни и подходящи обучения и семинари в зала и в горска среда. В курса са обхванати и теми, свързани с работата с обществеността и начините за успешна комуникация с различи заинтересовани групи с цел представяне на функциите и значението на горите, както и ролята на лесовъда за тяхното устойчиво стопанисване и опазване.

Преподаватели:
Д-р Анна Димитрова Петракиева

Дисциплината “Горска сертификация” има за цел да запознае студентите с различните системи за горска сертификация. Акцентира се върху сертификационната система FSC (Forest Stewardship CouncilTM ), която се прилага в България. Студентите се запознават с принципите, критериите и индикаторите, които се прилагат в стандартите по горска сертификация. Те ще добият необходимите познания за това, как най-успешно да планират, организират и провеждат теренни и камерални дейности по подготовка за сертификация и поддържане на сертификат. В курса ще бъдат обхванати и теми, свързани с идентифициране, управление и мониторинг на горите с висока консервационна стойност (ГВКС) и работата с различи заинтересовани групи.
Заниманията ще имат за цел да подготвят студентите за работа в следните направления:
‒ Подготовка за сертификация на собственици на гори, дърводобивни и дървопреработващи фирми;
‒ Извършване на вътрешни одити по горска сертификация;
‒ Участие в независими одити от трета страна.

Дисциплината “Горски култури” има теоретичен и приложно-технологичен характер. Тя дава необходимите основни научни познания по въпросите, свързани със създаването и отглеждането на устойчиви горски култури за производство на дървесина и други горски суровини, за защита срещу неблагоприятни природни и антропогенни фактори, за озеленяване и като среда за отдих. 
Дисциплината е структурирана в три раздела – Горско семепроизводство; Разсадниково производство и Залесявания. В първия се разглежда осигуряването на горски посевни материали. Във втория – производстовото на посадъчни материали в горските разсадници. В третия – методите за създаване на горски култури и грижите за тях, като са обхванати основните категории залесявания – стопански, защитни, специални и в конкретните техни насоки. 

Дисциплината “Горски недървесни ресурси” обхваща част от материалните продукти добивани в горите и екосистемните услуги от тях. В дефиницията „горски недървесни ресурси“ се включват продуктите и услугите получени от горите, които нямат дървесинна основа (не са включени в търговската група дървесина за преработка, строителна дървесина и т.н.). Недървесните горски продукти са растения или гъби, или части от растения, които се добиват от горските територии или горски блага, които са физически и осезаеми обекти от биологичен произход, като за обема на дисциплината се дефинират: хранителни и лечебни продукти; горски плодове, диворастящи гъби и лечебни растения; фуражни ресурси; тревна растителност, листа, семена, плодове, медоносни растения осигуряващи услугите паша и пчеларство в горите, ресурси за добив на смола и етерични масла; други ресурси – кора, пръчки; и недървесните услуги – регулиращи, културни и поддържащи услуги от горите. Дисциплината е с теоретично приложен характер и запознава студентите с биологичните особености, разпространението, стопанските класове на отделните горски недървесни ресурси, въпроси с добива, преработката и съхранението. На тази основа се цели формиране на правилен горскостопански подход за оценка, рационално използване, опазване и възстановяване на горски недървесни ресурси.
При изучаването на курса са необходими познания по фундаменталните дисциплини, запознаващи студентите с биологичните, таксономичните и синтаксономичните особености на видовете, техните екологични особености и изисквания. Същевременно знанията по горски недървесни ресурси ще създадат основа за по-успешна подготовка по дисциплините култивиране на гъби и билки, стопанисване на недървесни ресурси в защитени обекти, лесовъдство, горски култури и лесоустройство.

Дисциплината “Горски плантации” е теоретико-приложна и дава надграждащи познания в лесокултурната област, като студентите задълбочат подготовката си по създаването и стопанисването на промишлени и непромишлени горски плантации.
Разглеждат се въпроси на концептуално, методично и управленско ниво, за промишлените и непромишлените горски плантации, разграничени от традиционните горски култури. Акцентът е върху залесяванията с дървопроизводствена, плодопроизводствена и подчертано комерсиална цел. Представя се специфичната терминология, примери и резултати, свързани с устойчивостта на горските плантации, изменение на производителността при последователни ротации, нейното поддържане и възможности за увеличаване; промени на месторастенията; рисковете, на които са изложени плантациите; текущите програми на ЕС за залесяване на изоставени земеделски площи, възстановяване на екосистемите и др. Разглеждат се специфични технологии за осигуряване на репродуктивни материали, създаването и стопанисването на плантации от основни видове, обект на плантажното лесовъдство, разгърнати в тяхната цялост и комплексност в контекста на плантажното лесовъдство. Представят се примери от местния и чужд опит, демонстриращи потенциала на видовете за развитие на горскостопанския бизнес. Усвояват се изследователски методи за научна работа в областта на горските плантации с цел оптимизиране на резултатите от плантажното лесовъдство.
В резултат на обучението, студентите придобиват знания и умения, необходими за: а) изпълнение на управленски функции, включително съставяне на планове и програми за залесяване, прогнозиране, планиране, организиране, ръководство и контрол на лесокултурните дейности и плантажното лесовъдство; б) прилагане на изследователски методи, възможности за анализ и достигане до обосновани изводи, създаване на опитни и производствени горски плантации.
Студентите разработват курсов проект и доклад по избор, съобразно професионалните интереси и перспективи. Избраните тема за доклад и курсов проект са насочени към задълбочаване на познанията по лесокултурните въпроси, в съчетание и в помощ на разработваната дипломна работа, настояща или бъдеща работа на студента.

Целта на дисциплината “Горско и природозащитно право” е да формира компетенции на студентите относно наличието и приложението на нормативна регулация на обществените отношения в системата на горското стопанство.
Задачи: Формиране на обща представа за правна йерархия; Запознаване с главните нормативни актове на правна регулация и процедури в горското стопанство; Представяне на основни нормативни документи и процедури в ловното стопанство; Споделяне на основни законови изисквания относно режимите на управление на защитените територии и обекти, както и зони за опазване на биоразнообразието.
Курсът е разделен на четири раздела: 1. Основи принципи и йерархия в изработването и осъвременяването на нормативната уредба с фокус природната среда и исторически основи; 2. Законови и подзаконови нормативни документи в горското стопанство – уредба на собственост, структура на управление, видове ползвания и регулационни режими за тях, нормативни периоди за планиране и съгласувателни процедури, отговорна администрация и контрол; 3. Правен модел на лова и администриране на ловностопанските дейности по ЗЛОД, компетентни органи отговорни за регулация на сладководното рибовъдство и опазване на рибните ресурси; 4. Защитени природни територии в горите и режими на управление им. Нормативни основи и организация на управлението на площите в екологичната мрежа Натура 2000. Организация на контрола върху природните обекти под защита.

Курсът по Горско почвознание за студентите обучаващи се за “инженер по горско стопанство” с образователна квалификационна степен Бакалавър дава основни познания за горските почви като най-важният компонент на горските месторастения. Горските почви са основно средство за производство в горското стопанство, като в най-голяма степен формират растежната среда за горските насаждения. Горското почвознание дава познания върху образуването, състава и свойствата на почвите както и върху класификацията и разпространението им. В определен раздел се изучават методите за бонитиране на горските почви. Създаването на производствени класификации на горските почви е основа за интезифициране на госкостопанската дейност.Изясняването по производствените възможности на горските почви е предпоставка за подбиране на адекватна система от мероприятия за запазване и повишаване на лесорастителните свойства на горските почви.С това се дават необходимите познания, които след съчетаване с познанието от другите профилиращи дисциплини позволяват на студентите да водят съвременна и интензивна горскостопанска дейност.
Дисциплината се изучава във II курс през III и IV семестър, като обучението завършва с учебна практика.

Интензивното развитие на ерозионните процеси върху обработваемите земи в хълмистите, планински и полупланински райони е основна причина за намаляване плодородието на почвата. Известно е, че всички земи, разположени на склонове с наклон над 1° (1,7%) са подложени на ерозия в една или друга степен. Тъй като нашата страна се характеризира с преобладаващ хълмисто-планински релеф, върху по-голямата част от обработваемите земи (около 72%) се развиват ерозионни процеси, в резултат на което се нарушава структурата на почвата, влошават се нейните водно-физични свойства и тя губи голяма част от своето плодородие, а добивът от отглежданите върху нея селскостопански култури намалява чувствително. Ерозията също така засягат въпроси, свързани с абразивните и свлачищни процеси, с причините за все по-обхватното им разпространение на територията на страната и с начините за предотвратяването им.

Целта на дисциплината е запознаване на студентите-магистри с управлението на естествените и изкуствени горски насаждения, чиято главна задача е защита на различни обекти от неблагоприятни природни или антропогенни въздействия. Изясняват се съвременните приложни схващания за природосъобразно и устойчиво стопанисване на горските екосистеми. Разглежда се многофункционалното стопанисване като израз на общественото съгласие за сегашното и бъдещото състояние на горските екосистеми. Акцентира се на значението на изкуствено въведената горска растителност за защита от водна и ветрова ерозия на почвата, за предпазване на селскостопанските култури от силните и сухи ветрове в равнинните райони чрез създаване и поддържане на горски полезащитни пояси или за предпазване на пътищата от снегонавяване. В курса се дават знания как да се защитят горите от пожари и как да се планира залесяване за подобряване на микроклимата около промишлените райони, или за възстановяване на антропогенно нарушени терени

Учебната програма е предназначена за студенти магистри от факултет „Екология и ландшафтна архитектура” и е с хорариум 45 часа (лекции и упражнения). Студентите се запознават с европейската мрежа за почвен мониторинг, която е развита и в България. Изучават се проектирането на мониторинговата мрежа, избора на параметри за наблюдение, методите за анализ и оценка и др.

Особено внимание се отделя на индикаторните характеристики на наблюдаваните параметри, като морфологични характеристики, физични и химични свойства, с което се цели правилна интерпретация на получаваните данни, достоверна прогноза и контрол на качеството на получаваната информация.

Учебната програма включва теоретична подготовка, която дава знания в следните няколко направления:

  1. Изграждане на мрежи за мониторинг на почвите в земеделските земи и в горските екосистеми.
  2. Индикаторни характеристики на почвени параметри.
  3. Оценка и прогноза за промените в почвени параметри.

В упражненията студентите разработват курсова работа, в която анализират и оценяват реални резултати от мониторинг на почви в горски екосистеми.

Дисциплината “Култивиране на гъби и билки“ е с приложен характер. Има за цел да запознае студентите с технологиите за интензивно и екстензивно производство на гъби (печурка, кладница, шийтаке и други), за отглеждане на перспективни горскоплодни и лечебни растения в земите на горския фонд (технологични карти за отглеждане на арония, висока американска боровинка, лавандула, маточина и др.). В курса се разглеждат биологичните и екологични особености на видовете, оборудването на съоръжения за отглеждане, технологиите и прилаганите агротехнически мероприятия, качествата на получените продукти и др. В курса се разглеждат и възможностите за създаване на плантации от горскоплодни и лечебни видове в горските разсадници. Дисциплината дава познания за внедряване на някои гъби и билки в горскостопанската практика.

Цел на дисциплината “Лесовъдство” е да подготви бъдещите бакалаври по екология като специалисти, способни да дават обосновани оценки на стопанските дейности в горите и да прилагат такива в защитените природни територии. След този курс, студентите следва да познават същността на понятията устойчиво, природосъобразно и многофункционално стопанисване на горите и да имат практически умения за разпознаването му в реални условия.
В лекционния курс се дискутират основните понятия, които се ползват в лесовъдството като се акцентира на лесовъдските системи като се търси баланс между икономическите и екологични ползи от горите с цел опазване на биоразнообразието и адаптацията към климатичните промени.
В курса от упражнения и практика се разглеждат и практически се оценяват най-широко прилаганите лесовъдски системи в горите и режимите за управление на защитените природни зони.

Цел и задачи на курса: Надграждане на основни знания помикробиология с практически умения и компетентности за микробиологиченконтрол в околната среда. Курсътпредлагатеоретични знания и конкретни умения въввръзка с микробиологиченконтрол, превенция, мониторинг и анализ на почви в селищна среда, води, въздух, хранителнипродукти, отпадни води, индустриалнипродукти, работна среда, лекарства, персонал.

Цел на курса е да подготви и насърчи за работа специалисти с широка компетентност в различнинаучни и научно-приложни направления, свързани с изисквания за микробиологичнаекспертиза за контрол на околната среда – производствени предприятия за хранителнипродукти, козметика, лекарствени средства, санитарни и екологични инспекции и агенции, екоорганизации, научниинститути, университети и много други.

Курсът има цел да представи пред студентите съвременното състояние на основни въпроси от общата микробиология (обща част) и да разгледа проблеми, свързани с разпространението и функцията на почвеното микробно население (специална част).

Основната част разглежда фундаментални въпроси и съвременните постижения, свързани със систематика, морфология, физиология и биохимия на микроорганизмите, тяхното разпространение и взаимоотношения с други организми. Специализираната част разглежда въпроси, свързани с тясната специализация на студентите. Включени са теми, които разглеждат микробиологичните аспекти на основните селскостопански дейности – силажиране, компостиране, агротехнически мероприятия, влияние на пестициди и торове върху микробиологичната активност на обработваемите почви.

Курсът представя съвременното състояние на основни въпроси от общата микробиология (обща част) и разглежда влиянието на замърсителите на околната среда върху микробната активност (специална част).
Основната част разглежда фундаментални въпроси и съвременните постижения, свързани със систематика, морфология, физиология и биохимия на микроорганизмите, тяхното разпространение и взаимоотношения с други организми. Специализираната част обхваща теми, свързани със замърсяване на околната среда и микробиологични методи за контрол и пречистване при замърсяването й с химични и биологични замърсители –тежки метали, нефт, пестициди и др. Подробно се разглеждат и методите за пречистване на отпадни води и биодеградация на твърди отпадъци

Дисциплината е предназначена за студентите от Факултет „Горско стопанство” – магистърския курс. Обучението е насочено към получаване на знания за многофункционалното стопанисване на горите (МСГ), устойчивото управление на горските територии и тяхното планиране на регионално (областно ниво). МСГ е стопанска стратегия, която предполага прилагане на принципите за устойчива и природосъобразна лесовъдска практика, съобразена с актуалните и бъдещи обществени потребности, в рамките на действащата нормативна уредба.
Това означава добро познаване на ползите от горите, съчетано със съвременни начини за тяхното определяне и приоритизиране. От значение е също направата на съобразена с горното оценка за устойчивостта, природосъобразността и общественото признание на досегашните лесовъдски системи и практики. Важен елемент на многофункционалното стопанисване е определяне на обществено признат баланс между екологичните, социалните и икономическите ползи от горите. Това предполага изучаване на т.н. „екосистемни ползи или услуги“, предлагани от горите, както и запознаване (вкл. припомняне в нова светлина) на някои от методите за тяхната количествена оценка. На практика това означава дейност по преодоляване на конфликти в горскостопанската практика, които могат да бъдат от най-разнообразно естество. Методите за изследване и преодоляване на подобни конфликти също са обект на дисциплината. Отделна част на многофункционалното стопанисване на горите е планирането на лесовъдските дейности в контекста на изискванията за многофункционалност. Това налага изменения във всички нива на планиране в горите – национално, регионално, локално. В дисциплината се предвижда запознаване с основни принципи на многофункционалното планиране, започвайки от методологичните основи до оценка на разработваните Горско-стопански планове. В отделни теми се разисква създаването на т.н. “Областни планове за развитие на горите”, известни у нас като “Планове за многофункционално стопанисване на горите”. Не е подценен и елемента нормативна уредба, който е застъпен при разглеждането на всяка приоритизирана функция на горите. Тук са включени елементи както на актуалната, действаща нормативна база, така и обсъждания на бъдещи приоритети, породени от международно поетите ангажименти и отговорности на страната ни, засягащи горскостопанската практика. Специално внимание се обръща на йерархията на горскостопанското планиране, започвайки от Националната стратегия за развитие на горския сектор . Изцяло нов елемент в образованието по горско стопанство у нас са темите свързани със задачите, методите и организацията на провеждане на Национална горска инвентаризация. Въпросите за оценка и управление на горските недървесни ресурси и социалния ефект от това са предмет на специфична група от занятия. Всички видове дейности в горите са зависими от законовото, функционално предназначение на териториите. Ето защо, в курса е предвидено специално внимание на разликите в режимите на управление на горите в европейската екологична мрежа Натура 2000 и тези, които не попадат в нея. Както всяка лесовъдска дейност, многофункционалното стопанисване на горите е регионална обособена. Ето защо в дисциплината се предвижда разработването и обсъждането на локални, студентски проекти за многофункционално стопанисване на горите, под формата на курсов проект.
При провеждане на учебна практика по „Управление на ГС” в УОГС – Петрохан на студентите се предоставя възможност върху предварително избрани учебно-опитни обекти и маршрути да се запознаят, да се демонстрират и да се проведат дискусии и обсъждане по новите моменти по управлението и многофункционалното стопанисване и областното горско планиране в горите; да се проучат възможностите и методиката за провеждането на система от сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина, както и изискванията за управление и стопанисване на горите в защитени територии и зоните по Натура 2000. Придобитите знания се оценяват чрез тест „Оценка на знанията по управление на ГТ и стопанисването на горите”.

Общото лесовъдство е основна научна дисциплина за специалистите по горско стопанство. Тя дава основни знания за природата на гората: морфология, екология и типология и за системите на стопанисване. Дисциплината има за задача да образова студентите за вземане на решения относно стопанисването на горските насаждения, което да се основава на: 1. Съвременните знания за гората като екологична система и 2. Умения за оптимизиране на икономическите, екологичните и социалните аспекти относно методите на въздействие върху гората на ниво отделно насаждение, съвкупност от насаждения, ландшафт и горско – стопанска единица.

Дисциплината “Основи на агролесовъдството” има за цел да даде на студентите обзорна информация за принципите и възможностите на агролесовъдството като форма на ползване от земята, при която върху една и съща площ се oтглеждат дървесни и земеделски растения и/или животни. Представени са накратко основните видове и типове агролесовъдски системи за условията на умерения климат като се акцентира на възможностите им за приложение в България. Дава се информация за мястото и значението на земеделските култури в агролесовъдските системи. Изучават се особеностите и значението на домашните животни в агролесовъдството. Акцентира се на полезните видове насекоми (пчели и буби) в агролесоекосистемите. Коментират се основни растителнозащитни проблеми, възникващи при съвместното отглеждане на земеделски култури и дървесно-храстови видове.

Курсът е изготвен в съответствие с програмата за обучение на студенти от специалност Горско стопанство. Темите са съобразени с необходимостта от общи и специфични знания по почвена микробиология, които изясняват връзката на микроорганизмите с останалите представители на почвената биота и абиотичните фактори на средата. Разгледани са основните фактори на средата, които влияят върху разпространението и активността на почвените микроорганизми, тяхната роля в кръговрата на веществата в природата. Засегнато е разпространението на почвената микрофлора в различните почвени типове и участието им в процесите на почвообразуване. Изяснява се връзката почва-микроорганизми-растение и нейното значение за функционирането на горските екосистеми.

Почвознанието дава необходимите основни научни познания по въпросите, свързани с почвата като уникално природно образование и отворена полифазна, мултифункционална система. Основното съдържание на почвознанието като учебна дисциплина обхваща изясняването на въпросите около образуването и развитието на почвите, в това число и на почвеното плодородие; съставът и свойствата на почвите и влиянието им върху плодородието им; закономерностите в разпространението на почвите по земната повърхност; начините и методите за създаване и поддържане на условия за максимално плодородие; методите и начините за изследване на почвите; класификацията на почвите; охраната на почвите от разрушаване и замърсяване и др. Разглежданите въпроси в почвознанието условно могат да се групират в три раздела – образуване, развитие и състав на почвите, свойства на почвите и почвите в България.

Курсът по ”Почвознание с опазване на почвите” за студентите от факултет “Стопанско управление” обучаващи се за получаване на образователната квалификационна степен “бакалавър” е с хорариум 56 часа (28 часа лекции и 28 часа упражнения). В обучението е включена и учебна практика.
Студентите получават познания за образуването, състава и свойствата на горските почви. Те се явяват основния компонент на горските месторастения, формирайки растежната среда и се явяват основното средство за производство в горското стопанство. В тази връзка бъдещите специалисти получават познания за производствените възможности на почвите, начините за въздействие върху тях с цел запознаване и повишаване лесорастителните им свойства. Студентите получават познания и за оценка на земите в горския фонд. В курса са включени и теми засягащи замърсяването на почвите от различни източници както и мероприятия за ликвидиране на последствията от антропогенното въздействие върху тях. Запознаването с горските почви, техните свойства на производствени възможности и опазването и възстановяването им създават необходимия минимум от познания за адекватно управление на горскостопанската дейност.

Учебната дисциплина “Почвознание с основи на торенето” дава теоретични и практични познания на студенти от II курс, специалност «Ландшафтна архитектура» за: почвата като основен компонент на екосистемите и важен екологичен фактор за растежа, и развитието на декоративната растителност в естествена и антропогенно променена среда; основните източници за замърсяване и деградация на почвите; поведение на замърсителите в почвата и иновативни подходи и методи за саниране и мелиорации на антропогенните почви. В теоретичен аспект в раздела Деградация и методи за възстановяване на антропогенните почви се обвързват източниците и причините за деградация на почвите и възможностите за тяхното възстановяване с теоретичните основи и принципи в поведението на замърсителите в почвата, най-добрите практики за саниране на замърсени почви и необходимите мелиорации с оглед практическата им приложимост за възстановяване и повишаване на почвеното плодородие. В практически аспект дисциплината “Почвознание с основи на торенето” е насочена към прилагане на иновативни техники и технологии за саниране и мелиорации на антропогенните почви, чрез практическо обучение и обвързване с реални обекти, имащи отношение към решаването на почвените проблеми.

Програма е актуализирана в съответствие с целите на проект „Актуализиране на учебните програми за специалностите във факултет “Екология и ландшафтна архитектура” и приоритетите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Курсът е предназначен за студенти бакалаври от факултет “Екология и ландшафтна архитектура”, с хорариум 112 часа и се изучава 2 семестъра. Студентите получават теоретичните познания за разпространението на почвите в страната и тяхното опазване, създаване на практически умения за извършване на експертизи и оценки, провеждане на обучение в реална среда – пробовземане, диагностика, оценки, запознаване с добри налични практики за опазване на почвите и др. 
Учебната програма включва теоретична подготовка, която дава знания в следните няколко направления:
1. В модул “Почвознание” се изучават факторите и процесите на почвообразуване, механичния, минералния и химичен състав на почвите, по-важните физични и химични свойства, воден, въздушен, топлинен и хранителен режими.
2. В модул “Класификация на почвите” се изучава разпространението и класификацията на почвите. Разглеждат се основните характеристики на почвите, които се срещат в страната. 
3. В модул “Замърсяване на почвите и въздействие върху екосистемите” студентите се запознават с източниците на замърсяването на почвите, видовете замърсители, въздействието им върху почвените свойства и други компоненти на екосистемите. Внимание се обръща към придобиване на умения за анализ и оценка на почвеното плодородие, замърсяването и възможностите за отстраняване или ограничаване въздействието на замърсителите. 
В упражненията студентите извършват лабораторни анализи, оценяват и обсъждат получените резултати. Разработват курсови работи за оценка на почвеното плодородие и замърсяване с тежки метали. Обсъждат въздействието на замърсените почви в конкретни райони и пригодността им за различни видове земеползване.

Дисциплината “Световно лесовъдство” дава знания за екологията и стопанисването на горите в света и по-специално за: Условията на средата, екологичните особености на дървесните растения и стопанисването на горите в бореалните гори, горите в зоните на умерен климат, влажните гори на умерено – топлите зони, горите в зоните със средиземноморски климат, сухите гори, тропическите влажни листопадни гори и тропическите влажни вечнозелени гори.
Предмет на дисциплината са още стопанисването на горите в развиващите се страни, социалното лесовъдство, агролесовъдството, проблемите по обезлесяването и деградацията на горите, световните горски ресурси и регионалните особености на стопанисването на горите в различни части на Света.
Обучението е индивидуално. Студентите разработват реферати по избрани от тях теми.

Дисциплината „Стопанисване на горите” е основна научна дисциплина за студентите бакалавърска степен за Факултет „Стопанско управление”. Чрез обучение с лекции, упражнения и учебна практика в реални условия в УОГС – Юндола са дават основни знания за биологията и типологията на гората гората; за насоките за стопанисване на горите чрез отглеждане и възобновяване (лесовъдските системи, видовете отгледни и възобновителни сечи, методите за извеждането им в различните типове гори); планиране на дейности в гората на ниво горско насаждение, съвкупност от насаждения и горскостопанска единица, както и съставяне на съпътстващата дейността документация. 
Студентите получават знания и умения да свързват научно – практическите познания за управление и стопанисването на горите с изискванията на нормативната уредба за горите в тази област.

Дисциплината „Стопанисване на недървесни ресурси в защитени обекти” включва изучаването на добиваните в защитените територии (съгласно Закона за защитените територии) и зони (съгласно Закона за биологичното разнообразие и Директивата за хабитатите известна като Натура 2000) недървесни продукти и предлаганите от тях екосистемни и рекреационни услуги. 
Дисциплината е с теоретично приложен характер и цели да запознае студентите с особеностите на нормативната уредба и регламентирането на дейностите свързани с условията за дългосрочно устойчиво ползване на продуктите и услугите.
Дисциплината цели да допълни информацията получена от студентите в дисциплината Защитени територии, като ги запознае с основните правила на стопанисване на ресурсите в зоните от „Натура 2000“.

Учебната програма е предназначена за студенти магистри от факултет „Екология и ландшафтна архитектура” и е с хорариум 35 часа (лекции и упражнения). Теоретичната подготовка е насочена към изучаване на съвременните деградационни процеси в почвите – вкисляване, алкализиране, засоляване, загуба на почвено органично вещество, уплътняване на почви, както и замърсяване с тежки метали, устойчиви органични замърсители и др. както и на съвременните методи и мерки за подобряване качеството на почвите. 
В упражненията студентите анализират данни и предлагат решения за подобряване качеството на почвите – варуване, торене и др.

Дисциплината Устойчиво управление на почвените ресурси в горските територии е предназначена за студенти от магистърска степен на специалност Горско стопанство. Студентите придобиват знания и умения за оценка на почвеното плодородие и различните видове въздействия върху свойствата на почвата – въздействие на тежки метали, радиоактивно замърсяване, нарушения, дължащи се на урбанизацията, промишлеността, горските пожари, процесите на деградация.