Приключили докторантури

Екология, опазване и възстановяване на околната среда

магистър-еколог д-р ЕЛЕНА ХРИСТОВА ЦВЕТКОВА

магистър-еколог д-р ЕЛЕНА ХРИСТОВА ЦВЕТКОВА
научен ръководител: проф. д-р Екатерина Павлова
научен консултант: доц. д-р Людмила Малинова
тема на дисертацията: Проучване на взаимовръзки между различни компоненти в иглолистни горски екосистеми от района на УОГС “Г. Ст. Аврамов”

Резюме
В 27 пробни площи от бялборови, смърчови и елови екосистеми е извършено комплексно проучване, с цел установяване на съществуващите взаимовръзки в и между химичния състав на иглолистата и почвата (органичен и минерални хоризонти). Направена е детайлна оценка на събраната база от данни, която осигурява точност и представителност на получените корелационни зависимости.
Установени са минимални и оптимални граници за съдържание и съотношения на макро- и микроелементи в 1- и 2-год. иглолиста от изследваните дървесни видове. Установени са количествени критерии, които показват различията в профилното разпределение на по-важни хранителни елементи в кафявите горски почви. Установени са корелационни зависимости между съдържанието и съотношението на хранителните елементите в иглолистата, между съдържанието на някои хранителни елементи и показатели в почвата и мъртвата горска постилка и между съдържанието хранителните елементи в иглолистата и почвата. Описаните взаимовръзки могат да се ползват за оценка в други райони или периодична оценка на проучвания район.
Разработени са модели обвързващи стъблената биомаса с някои важни показатели свързани с химичния състав на иглолистата и хумусно-акумулативния хоризонт.
автореферат (pdf)

ландшафтен архитект ДИАНА ИЛИЕВА МАЛИНОВА

научен ръководител: доц. д-р Николай Пипков
тема на дисертацията: Типологична ландшафтна структура на природен парк “Българка”

Резюме
Природен парк „Българка” е обявен през 2002 година с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Стара планина.
Създадена е географска информационна система (ГИС) за територията на парка. Приложен е ландшафтно-екологичен подход и е определена хоризонталната ландшафтна структура на парка. Определени са 6 типа, 15 подтипа, 23 групи, 40 рода и 43 вида ландшафти.
В представителни видове ландшафти са проведени собствени проучвания и са определени синтоксономично разнообразие на растителността и почвени характеристики в 40 ключови участъка. Приложен е методът на Braun-Blanquet и са определени 19 елементарни синтаксона, които са подредени в йерархична синтаксономична система. Установени са взаимовръзките между синтаксони от по-високо ниво с основни типове местообитания и типове ландшафти.
Създадени са 5 типологични йерархични ландшафтни карти на типовете, подтиповете, групите, родовете и видовете ландшафти.
Направена е ландшафтно-екологична оценка за рекреационни цели на ниво „тип” ландшафт и са определени територии с много добри, добри, задоволителни и лоши рекреационни качества, за сезоните пролет, лято и есен. Въз направени собствени проучвания и направената оценка за са разработени 2 екомаршрута с образователна и научно-изследователска цел.
автореферат (pdf)

магистър-еколог д-р Ралица Тодорова Кузманова

научен ръководител: проф. д-р Екатерина Павлова
тема на дисертацията: „Фитофенологични проучвания на букова екосистема в стационар „Витиня““

Резюме
Целта на дисертационния труд е на базата на на съпоставими редици от данни за различните сезонни промени на фазите в развитието на обикновенния бук (Fagus sylvatica L.) и метеорологични данни, да се характеризира и оцени хода на тяхното развитие и съществуващите взаимовръзки между наблюдаваните показатели.
Обект на проучване са букови гори в Стара планина, в близост до проходите Витиня и Петрохан. Фенологичните наблюдения са на ниво растително съобщество, като освен обикновен бук (Fagus sylvatica L.) се наблюдават и видове от храстово-тревните синузий. Наблюдаваните букови съобщества се отнасят към природно местообитание 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum.
Въз основата на разработена методика за фенологични проучвания и статистически анализи са намерени връзки между развитието на бука и климатични елементи, като температура и относителна влажност.
Разгледани са основните фази на развитие на обикновения бук в две побни площи, както и развитието и цъфтежа на тревните и храстови съобщества в тях. Установено е, че продължителността на вегетационния сезон се е увеличила за 35 годишен период, за сметка на удължаването на пожълтяването и листопада.
Използвани са съвременни методи за обработка на данните, при което са получени статистически достоверни резултати относно връзката на пожълтяването на обикновения бук и температурни суми или влажност.
Принос към разглеждането на фенологичното развитие на дървесните видове е опитът да се свържат началото на вегетацията на бука и различните етапи на пожълтяване с температурните суми и относителната влажност.
За първи път в България е приложен т.нар. Chill Days Model, чрез който е установена праговата стойност за начало на разлистването на обикновен бук, която е 7,3°С.

Автореферат

ландшафтен архитект д-р Добринка Димитрова Зъкова-Александрова

научен ръководител: проф. д-р Димитър Зъков
тема на дисертацията: „Проучване на ерозията в ландшафтите в района на Природна забележителност Мелнишки пирамиди“

Резюме
Целта на дисертационния труд е изследване на влиянието на ерозията и провокираните от нея процеси на свличане и срутване върху еволюцията на релефа и свързаните с нея ландшафти.
Обектът на проучването е част от водосбора на р. Мелнишка. Чрез дистанционен фотограметричен метод в него са обособени 422 парцела. Според типа на земната покривка и обхвата на ерозията те са причислени към 7 вида ландшафти.
Въз основа на ландшафтно-екологичен подход, разкриващ връзките между облика на терените и екологичните условия в тях е разработена карта на видовете ландшафти. С интерпретацията ѝ се проследява еволюцията на релефа и ландшафтите от първичен с ливадни, през преходен вторичен със скални към краен вторичен релеф с горски ландшафти.
В еволюцията на пирамидите се разграничават три стадия. Преходът от първия към втория стадий е изолирането на пирамидата от първичния релеф. Третият стадий започва с разрушаването на остатъка от първичния релеф на върха на пирамидата. Интензивността на рушене на пирамидите обикновено е 0,02 m/y.
Степента на влияние на компонентите на релефа върху разпространението на видовете ландшафти е определена чрез коефициент на сходство в разпределението на площите на видовете ландшафти и на площта на обекта. Резултатите показват, че влиянието на надморската височина е слабо, на експозицията – средно, а на наклона – силно.
Проучването на свлачищни терени показа, че те притежават характерни признаци, позволяващи тяхното локализиране.
Анализът на състоянието на укрепителната система в пороя Роженски поток позволи да се разкрият грешки, довели до затрупването на болшинството от съоръженията с наноси. Те са свързани с непоследователното им изграждане и приемането на занижени стойности на наносния наклон.

магистър-еколог д-р Александрина Георгиева Костадинова-Славева

научен ръководител: доц. д-р Екатерина Тодорова
тема на дисертацията: „Характеристика на мините отпадъци от въгледобивната промишленост и тяхното екологосъобразно управление“

Резюме
Добивът на въглища и производството на електроенергия са сред най- големите замърсители на околната среда в България. Познаването на състава, свойствата и механизма на въздействие на отпадъците е необходимо, за да бъде осъществено адекватно управление и контрол по третирането и последващата обработка на минните отпадъци.
Дисертационният труд е разработен с цел охарактеризиране на минните отпадъци от въгледобивната промишленост от Пернишката въглищна провинция и тяхното екологосъобразно управление, в съответствие с практики и съвременните изисквания за оползотворяване на отпадъците.
Генерираните отпадъци от дейността на мините в Пернишката въглищна провинция могат да се класифицират като „неопасни неинертни”.
Разработена е методика за предварително третиране, чрез водна сепарация през сито 0.045 mm на минни отпадъци от въгледобивната промишленост, за разделяне на глинестите от инертните материали в отпадъците, пригодни за последващо оползотворяване.
С цел оползотворяване са проучени шест технологични решения (рекултивация на нарушени терени, производство на бетон, запълнение на подземни минни изработки, производство на тухли, изолационни слоеве при депа и комбиниран метод) за оползотворяване на отпадъците от въгледобивната промишленост. За първи път е предложен комбиниран метод за оползотворяване на отпадъците от въгледобивната промишленост, при който се достига „край на отпадъка”, както за глинестите, така и за инертните материали от отпадъците от въгледобивната промишленост.
Направеният сравнителен технико-еколого-икономически анализ на предложените от технологични решения, показват, че и шестте предложени технологии за оползотворяване на отпадъците имат положителен икономически баланс, спрямо продукти, получени от природни суровини. SWOT анализът потвърждава резултатите от технико-еколого-икономически анализ, като дава преимущество на комбинираният метод за екологосъобразно управление на минните отпадъци от въгледобивната промишленост.

Автореферат

ас. д-р Светослав Иванов Митков

научен ръководител: доц. д-р Иванка Драганова Колева-Лизама
тема на дисертацията: „Проучване върху изменението на климата в селищна среда “

Резюме
Целта на настоящата дисертация е разкриване особеностите и закономерностите при измененията в характеристиките на основните климатични елементи – температура на въздуха и количества на валежи за района на гр. София и прилежащите извънградски територии в периода 1961–2011г.
В резултат от проучването е установено общо повишение в месечните стойности на характеристиките на температурите на въздуха особено през топлата част от годината и засилване на континенталността на климата през периода 1982-2011г. Установено е, че по-високи месечни и годишни температури на въздуха, както и най-големи превишения при годишните минимални и максимални температури на въздуха спрямо нормата се наблюдават на територията на столичния град. Разликите в месечните и годишни температури между станциите София и Божурище нарастват по-слабо, в сравнение с тези между София и Банкя.
През последните десетилетия в София и Банкя преобладават поднормените месечни суми на валежите, а в Божурище преобладават слабо изразени положителни отклонения. Съществени изменения в годишните валежи не са установени. При сезонните валежи се наблюдава намаляване на летните валежи и повишаването им през есента, а за зимата и пролетта промените са разнопосочни.
Установено е намаляване на засушаването през последните 30 години, съгласно измененията в индекса на де Мартон, по-силно изразено в станциите Божурище и Банкя.

ХРИСТИНА СТРАХИЛОВА БАНЧЕВА-ПРЕСЛАВСКА

Тема: СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ ПРИ ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ В ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Автореферат

МАГ. ИНЖ. НИКОЛАЙ КРАСИМИРОВ НИКОЛОВ

Тема: МЕТОДИ ЗА ОБРАБОТКА И КОНТРОЛ НА ДАННИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА РАЗТВОРЕН КИСЛОРОД ВЪВ ВОДИТЕ НА ЧЕРНО МОРЕ

Автореферат

Парково и ландшафтно проектиране

Редовен докторант ланд. арх. Мария Гуркова на тема: „Принципи и методи за опазване и социализация на недвижими културни ценности в горски територии ” с научен ръководител доц. д-р Емил Галев;
Докторант на самостоятелна подготовка Мария Стойчева на тема: “Пространствен метод в паркоустройственото проектиране” с научени консултанти: -чл. кор. проф. дан А. Ковачев и доц. д-р Вл. Щилиянов;
Докторант на самостоятелна подготовка ас. Веселин Шахънов с тема: “ Типология на композицията в ландшафтната архитектура. ” с научен консултант доц. д-р Геновева Цолова;
Докторант на самостоятелна подготовка ас. ланд. арх. Веселин Рангелов с тема: “Пространствена и функционална организация на манастирските дворове в България” и научни консултанти- чл. кор. проф. дан Атанас Ковачев и доц. Владимир Щилиянов.

Парково и ландшафтно строителство

ланд. арх. Теодора Тодорова по докторска дисертация на тема: “Размножаване на култивари от Siringa vulgaris L.”, научен ръководител проф. Иван Илиев
ланд. арх. Владимир Томов с тема “Анализ на семепроизводствени източници и размножаване на Acer platanoides L.” с научен ръководител проф. Иван Илиев.

редовна

Приключили докторантури

Приключили докторантури