Учебни дисциплини

Учебни дисциплини катедра: Вътрешни незаразни болести, патология и фармакология

Болести по дивеча

Болести по дивеча

Разглеждат се подробно специфичните заболявания по видовете дивеч, материя, която не се включва в изучаването на другите дисциплини във Факултета по ветеринарна медицина. Обръща се особено внимание на специфичните за дивеча болести, като заразен кератоконюнктивит при дивата коза, крастата при нея, орнитозата при мигриращите птици, пролетната диария при сърните, заразната папиломатоза, токсоплазмозата и др.
Изтъкват се характерните признаци на редица заболявания при дивеча, като шаркодифтерит при фазана, чумата и холерата при волиерния дивеч и необходимите мероприятия за разпространяването на тези болести след разселването на дивите птици в природата. Подробно се разглежда епизоотологията на дивечовия бяс, чумата при дивите свине, колигрануломатозата при фазана, мраморния далак при същия вид, миксоматозата, салмонелозата и профилактичните мероприятия при тези заболявания.
Разглеждат се общо недоимъчните болести по отношение на витамини и микроелементи, с клиниката при отделните видове дивеч. Неправилното и небалансирано хранене се изтъква, като основна причина за влошаване на ловните трофеи при благородния елен, сърната и муфлона. Дават се основни познания за оценката на ловните трофеи при отделните видове дивеч.
Разглеждат се етиологията, патогенезата, клиниката и диагностицирането на харектерните за дивеча вътрешни болести, като стомашно-чревни разстройства, нарушения в косменната покривка, ненавременното линеене, дегенерирането на дадени видове, причината за тяхното изчезване при рязко намаление на популациите. Описват се подробно клиничните признаци при отравяния, вследствие агрохимически мероприятия. Подробно се изясняват новите начини за биологична борба при селскостопанските култури от различни инсекти  вредители и влиянието при използваните до сега химически, механични и биологични средства.

Преподаватели:
  • Доц. д-р Танджу Наилов Мехмедов
  • Гл. ас. д-р Атанас Георгиев Панков
  • Доц. д-р Петър Страхилов Стамберов
  • Ас. Никол Юли Никова

Вътрешни незаразни болести

Вътрешните незаразни болести представляват повече от 50 % от всички заболявания по селскостопанските животни. Това са болестите на храносмилателната, пикочната, нервната, ендокринната, сърдечно-съдовата и дихателната системи. Болестите на обмяната на веществата, на двигателния апарат, на кръвотворните органи, на кожата и др.
Предмет на изучаване са заболяванията с тяхната специфика на протичане при всички видове животни. Всяко заболяване се изучава по отношение на етиологията, патогенезата, симптоматологията, диагнозата, терапията, като се отбелязват най-новите постижения на нашата и световна наука в изучаването на незаразните болести. Акцентира се върху най-новите лекарствени продукти и схемите за лекуване на тези заболявания.
Особено внимание се обръща на диференциалната диагноза между неинфекциозната патология и болестите на инфекциозната, инвазивната и други патологии.
За да се сведат загубите, които вътрешните незаразни болести нанасят на дребните и едри животновъдни ферми, важно място се отдава и на профилактиката на тези заболявания.

Преподаватели:
  • Доц. д-р Тони Атанасов Тодорoв
  • Доц. д-р Танджу Наилов Мехмедов
  • Гл. ас. д-р Атанас Георгиев Панков
  • Доц. д-р Петър Страхилов Стамберов
  • Ас. Никол Юли Никова

Диететика

Ветеринарната диететика е клинична дисциплина (клинично хранене), която изучава многостранната връзка между храненето и здравният статус на животните, в частност необходимите диетични промени при заболявания. През последните няколко десетилетия бе натрупан значителен обем от научна информация, разкриваща етиологичната, патогенетичната и лечебно-профилактична роля на храненето при редица заболявания  уролитиаза, захарен диабет, затлъстяване, хронична бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност и др. Особено бурно развитие претърпя приложението на диетичното хранене при животните за компания /кучета и котки/, при които профилактиката и лечението са насочени към максимално удължаване на живота и подобряване на неговото качество. В това отношение, за нуждите на ветеринарната медицина, производителите на готови храни предлагат богата гама от диетични храни (ветеринарни диети), предназначени за широк спектър от заболявания.
При продуктивните и еднокопитни животни приложното поле на диететиката е по-ограничено (метаболитни, недоимъчни заболявания и др.), което е продиктувано освен от здравословни и от икономически и стопански фактори, свързани с естеството на тяхното отглеждане.
Във ФВМ при ЛТУ дисциплината диететика се изучава в V курс, IХ семестър. Хорариумът е 15 часа лекции и 15 часа упражнения. Следва да се отбележи, че утвърденият хорариум по диететика във ФВМ е недостатъчен дори за цялостното завършване на курса на обучение по клинично хранене на животните за компания, а е целесъобразно учебната програма да обхваща в по-големи детайли диетичното хранене и при продуктивни и еднокопитни животни. Поради тази причина в настоящата учебна програма е разгледано по-задълбочено диетичното хранене при кучета и котки, а въпросите на клиничното хранене при останалите видове животни е засегнат частично.

Преподаватели:
  • Доц. д-р Тони Атанасов Тодорoв

Кардиология

Свободноизбираемата дисциплина „Кардиология и болести на съдовата система на домашните животни” се изучава през IX семестър на V курс има за цел да даде на студентите най-общата теоретична и практична подготовка по изучаваните заболявания.
Всяка тема се изучава по отношение на етиологията, патогенезата, клиничната картина, диагнозата и терапията, като се акцентира и върху диференциалната диагноза и профилактиката.
При разглеждането на отделните теми са включени и най-новите постижения в нашата и световната наука в диагностицирането и терапията на тези заболявания.

Преподаватели:
  • Гл. ас. д-р Атанас Георгиев Панков

Клинична лаборатория

Клинично-лабораторната диагностика на селскостопанските животни е важна научна дисциплина, с подчертано комплексен и приложен характер, даваща допълнителна клинична подготовка на студентите по ветеринарна медицина. Предметът на дисциплината „Клинична лаборатория” включва изследването на химичния и клетъчния състав на биологичните течности и тъкани на животинския организъм, в норма и патология. В тази връзка клинично-лабораторните изследвания дават обективни предпоставки на студентите, въз основа на клиничното изследване, да се потвърди или отхвърли първоначално поставената диагноза, да се оцени ефекта от проведеното лечение и степента на възстановяване на болния организъм, както и да се изясни връзката между получения резултат от изследването на даден пациент и промените настъпили в организма.
Изучаването на дисциплината „Клинично-лабораторна диагностика” дава възможност на студентите да усвояват и спазват в бъдещата си работа, като практикуващи ветеринарни лекари, някои основни изискванията към подготовката на пациента и материала за изследване; да създадат условия и умения за най-правилен избор на лабораторните показатели; за точно и пълно тълкуване на резултатите и корелацията между отделните параметри при различни заболявания, да осъзнаят и по-пълноценно да използват възможностите на данните от изследваните показатели при окончателното изясняване диагнозата на пациента.

Преподаватели:
  • Доц. д-р Танджу Наилов Мехмедов

Патология (обща патологична морфология)

Тази дисциплина цели да запознае студентите с морфологичните изменения настъпващи при общите патологични процеси – анормални акумулации, атрофия, хипертрофия, регенерация, възпаление, неопластичен растеж, разстройства и кръвообращението и водната обмяна, а също така и с измененията при уродствата и смъртта.
По време на занятията се обясняват и демонстрират, както макроскопските, така и хистологичните, хистохимичните, имуноцитохимичните и ултраструктурните промени и засегнатите органи и тъкани.
Всички лекции, с хорариум 30 часа, се онагледяват с диапозитиви, схеми, диаграми и др. Практическите занятия, с хорариум 30 часа, се провеждат върху хистологични и макроскопски препарати.
Студентите получават точна представа за структурните промени в тъканите и органите, които заедно с обясненията за функционалните разстройства, изучавани по патологична физиология, формират основата на предклиничното обучение, относно патогенетичните механизми на болестните процеси. Така се изгражда медицинско мислене, необходима предпоставка при изучаването на специалната патологична анатомия, клиничните дисциплини и за ветеринарномедицинската практика.

Преподаватели:
  • Проф. д-р Васил Костадинов Манов
  • Доц. д-р Георги Стойчев Попов

Патология (Специална патологична анатомия)

Специалната патологична анатомия на животните изучава патологичните отклонения и закономерности, изразяващи се в разнообразни морфологични и морфо-функционални промени, които настъпват в клетки, органите или организма на животните през време на разлечни заболявяния.
Същността на тази дисциплина се базира на четирите аспекта на болестните процеси, включващи причината (етиологията), механизмите на тяхното развитие (патогенезата), алцерациите, индуцирани в клетките и органите (морфологичните промени) и функционалните последствия от тези промени (клиничните прояви). От една страна тези промени са характерни за отделните органи или системи, а от друга за едно или друго заболяване. Затова и материалът по тази дисциплина е групиран в два основни раздела.
В първият се изучават различните патологични процеси, характерни за съответните органи и системи. Отчита се преди всичко реактивността на различните тъкани при увреждания, които се определят от: чувствителността на тъканта; способността ѝ да регенерира; способността на заобикалящите тъкани да заместват дефекта; относителната използваемост на новообразуваната тъкан. Има се предвид, че при различните етиологични нокси отделните органи могат да реагират със сходни морфофункционални промени, като и при участието на едни и същи агенти – с различни такива.
Вторият раздел е свързан с изучаването на патологичните промени при етиологично обособените заболявания с цел изясняването на целия комплекс от патогенетични механизми, промени и закономерности при отделните, самостоятелно обособени нозологични единици, с което не само се изяснява по-детайлно патологичната характеристика на болестта, но се натрупват и знания за по-лесното ѝ отдиференциране и за разработване на средства за лечение и борба с нея.
Знанията получени при изучаването на патологичната анатомия са в основата за изучаването на незаразните, заразните и паразитните болести по животните, както и на ветеринарно-санитарната експертиза. От друга страна те са крайно необходими и за практиката, защото при диагностицирането на почти всички инцидентно възникнали или масово избухнали заболявания по домашните животни се прилага комплексен подход. Той включва първоначалното съпоставяне на амнестичните и епизоотологичните данни с тези от клиничните и патоморфологичните изследвания. От този анализ зависи правилния подбор и предприемане на специфични за целта лабораторни изследвания, изясняващи окончателната диагноза при всеки конкретен случай.
Има обаче и заболявания, като спонгиформните енцефалопатии, неоплазиите, шарката по различните видове животни и др., при които патоморфологичната диагностика е от решаващо значение. Ето защо и при тези случаи знанията, придобити от специалната патологична анатомия, са от особена важност, тъй като единствено чрез прецизно и навременно диагностициране на заболяванията по животните се създава възможността за правилно организиране на борбата с тях и предотвратяването на икономически загуби.
Или накратко, специалната патологична анатомия е учебна дисциплина, която свързва фундаменталните науки с клиничната практика и е посветена на изучаването на структурните и функционални промени в клетките, тъканите и органите, които очертават болестта. Използвайки голям набор от молекулярни, вирусологични, микробиологични, имунологични, морфологични и др. техники тя създава възможността за правилното разбиране на манифестираните признаци и симптоми и осигурява стабилна основа за правилен клиничен подход, диагностика и лечение.

Преподаватели:
  • Проф. д-р Васил Костадинов Манов
  • Доц. д-р Георги Стойчев Попов

Пропедевтика на вътрешните болести

Пропедевтиката на вътрешните болести при селскостопанските животни е важна предклинична и клинична дисциплина за подготовка на студентите по ветеринарна медицина. Предметът на пропедевтиката е изучаването на всички основни методи, начини и средства на изследване на заболелите животни, даващи възможност за бърза и точна диагноза, а от там и за лекуване на заболелите животни. В тази връзка пропедевтиката дава план за изследване на животните и на начина на клиничното изследване при различни видове селскостопански животни, както и начина на прилагане на лекарствените средства. Тя дава възможност на студентите да овладеят теоретически и практически тези методи на изследване, като ги научава на логично клинично мислене и изводи за да бъдат в състояние да поставят правилна диагноза на заболяването.
Изучаването на пропедевтиката се явява като встъпление не само за изучаване на вътрешните незаразни болести, но и за заболявания от хирургично, акушеро-гинекологично, инфекциозно и паразитно естество. Поради особения характер на вътрешните болести диагностицирането им е сравнително най-трудно, което е наложило да бъдат въведени в практиката разнообразни клинични и лабораторно диагностични методи.
Пропедевтиката дава задълбочени познания и за някои общи и специфични симптоми и синдроми при отделни заболявания, произхода и същността им, като израз на смущения и отклонения от нормалните физиологични и биохимични процеси в организма.
Благодарение на бързото развитие на физиката, биохимията физиологията и др. науки пропедевтиката разполага сега с по-точни съвременни методи за диагностично изследване, както на болното животно, така и на масово протичащи вътрешни незаразни заболявания по селскостопанските животни отглеждани при промишлени условия, така също и в личното стопанство.

Преподаватели:
  • Доц. д-р Танджу Наилов Мехмедов
  • Гл. ас. д-р Атанас Георгиев Панков
  • Доц. д-р Петър Страхилов Стамберов
  • Ас. Никол Юли Никова

Токсикология

Съобразно утвърдения учебен план, обучението по токсикология се провежда в 8-ми семестър, по 2 часа лекции и 1 час упражнения седмично (общо 30 часа лекции и 15 часа упражнения). Обект на преподаване е клинична токсикология, чиито предмет включва всички екзогенни вещества (ксенобиотици), които могат да доведат животните с клинични признаци на отравяне във ветеринарната клиника. За всяка интоксикация се предоставят данни за характеристиката на отровното вещество, за етиологията и токсикологичните данни при различните видове животни, за токсикогенезата, клиничните признаци, патологоантомичните промени, диагностиката, лечението, прогнозата и профилактиката. Целта е студентите да получат основни знания, позволяващи решаването на две основни задачи: предотвратяване на отравянията при животните; своевременна диагностика и оказване на помощ (терапия) при отравяне.
Програмата за обучение на студентите по токсикология е разделена на две части: обща и специална токсикология. Стремежът е да се представи съвременна информация по екзогенна токсикологична патология при животните. Източниците на отравяне са многобройни. В програмата селективно са подбрани тези, които имат значение за нашата страна. Намерили са място обаче и някои екзогенни отрови (животински, причинени от някои растения и др.) които не се срещат у нас, но информацията за тях би била полезна при постъпване на работа извън страната (тази перспектива през следващите години се разширява). Използването в бита на хората на някои силно токсични вещества от миналото (хлорорганични пестициди, някои метали, БОВ) днес е ограничено или забранено, което значително намалява риска от отравяне при животните. Те обаче присъстват в програмата, поради наличието на все още не унищожени количества в страната, както и поради потенциала им от гледна точка на световната терористична вълна днес.

Преподаватели:
  • Доц. д-р Тони Атанасов Тодорoв

Фармакология и фармация

I. Ветеринарна фармакология  обща и специална част.
Тази дисциплина е задължителна в обучението на студентите по ветеринарна медицина и се изучава в два семестъра  в V и VI на 3 курс, съгласно учебния план. Тя включва общо 60 часа лекции и 69 часа (24 часа през V-ия и 45 часа през VI-ия сместър) практически упражнения, като седмично студентите имат 2 часа лекции и 3 часа практически упражнения.
В общата част на фармакологията се разглеждат: предметът и задачите на фармакологията и връзката и с други науки. Произход, наименования и класификация на лекарствата. Пътища за вкарване на лекарствата в организма.
Фармакокинетика на лекарствата (в включваща резорбция, разпределение, биотрансформация и екскреция). Клинично значение и приложение на фармакокинетиката.
Фармакодинамика  неклетъчни и клетъчни механизми на действие на лекарствата. Видове действия и ефекти на лекарствата. Доза и видове дози. Терапевтичен индекс. Терапевтична ширина. Комбинирано действие на лекарствата. Значение на повторното вкарване на лекарствените продукти.
В специалната част на дисциплината „Фармакология” темите са представени по смесената класификация (т.е. химична структура и фармакодинамично действие на лекарствата). На всяка лекарствена група са разгледани: свойства; действия; фармакодинамика и фармакокинетика; показания; противопоказания; дози; токсичност и антидотна терапия; лекарствени взаимодействия; нежелани лекарствени реакции; карентни срокове и т.н.

II. Ветеринарна фармация.
Дисциплината „Ветеринарна фармация” е задължителна за студентите по ветеринарна фармация. Тя се изучава през първите 7 седмици на V-ия семестър в 3 курс, посредством провеждането на практически упражнения.
В тази дисциплина се разглеждат основните лекарствени форми, предназначени за селскостопански и домашни животни.
Студентите се запознават ветеринарномедицинската рецептура; с правилата за писане на рецепти; с приготвянето на фармацевтичните лекарствени форми при аптечни условия; с видовете съставители, използвани за тяхната направа; с правилата на тяхното изписване и с методите за тяхното изпитване за годност; със срока им на годност и с начините на правилното им съхранение.
На всяко практическо упражнение се изучават начините за правилно писане на рецепти, включващи разглежданите фармацевтични лекарствени форми.
В края на курса на обучение има задължителен писмен колоквиум върху изучавания материал.

Преподаватели:
  • Ас. Анелия Пламенова Младенова
  • Гл. ас. д-р Ралица Теофилова Банкова

Фармакотерапия

Тази дисциплина е задължителна в обучението по ветеринарна медицина и се изучава в 4 курс (IX-ти семестър), съгласно учебния план. Тя включва общо 20 часа лекции (2 часа седмично).
Учебната програма по дисцисциплината “Фармакотерапия” е предназначена да даде основни познания относно прилагането на лекарствата върху болния организъм, с цел да се спре развитието на болестния процес или да се видоизмени характера на неговото развитие в благоприятно направление. Тя включва изучаването на основните принципи и на комплексния подход при лечението на различни заболявания – на дихателната, храносмилателната и нервната системи; акушеро-гинекологичните (включително маститите), кожните и др. болести. Разглеждат се принципите и възможностите за антибактериална и антидотна терапия, лекуването на възпалителния процес и др.
Акцентира се върху правилния избор на лекарство/а и адекватния режим на дозиране – точното определяне на дозата, начина на въвеждане, честотата и продължителността на лечението (т.е. върху принципите на рационалната терапия); ефикасността и безопасността на лечението; видовата чувствителност, евентуалните рискове, включително и за човека (странични действия, резистентност, алергии, сензибилизиране); възникването на лекарствени взаимодействия (възможно потенциране, антагонизиране, взаимно повлияване), карентните срокове и др.
Придобитите знания са полезни за бъдещите специалисти, с оглед използването не на шаблонна, а на рационална терапия, пригодена към конкретните условия (за отделното животно и променящия се статус).