Специалната патологична анатомия на животните изучава патологичните отклонения и закономерности, изразяващи се в разнообразни морфологични и морфо-функционални промени, които настъпват в клетки, органите или организма на животните през време на разлечни заболявяния.
Същността на тази дисциплина се базира на четирите аспекта на болестните процеси, включващи причината (етиологията), механизмите на тяхното развитие (патогенезата), алцерациите, индуцирани в клетките и органите (морфологичните промени) и функционалните последствия от тези промени (клиничните прояви). От една страна тези промени са характерни за отделните органи или системи, а от друга за едно или друго заболяване. Затова и материалът по тази дисциплина е групиран в два основни раздела.
В първият се изучават различните патологични процеси, характерни за съответните органи и системи. Отчита се преди всичко реактивността на различните тъкани при увреждания, които се определят от: чувствителността на тъканта; способността ѝ да регенерира; способността на заобикалящите тъкани да заместват дефекта; относителната използваемост на новообразуваната тъкан. Има се предвид, че при различните етиологични нокси отделните органи могат да реагират със сходни морфофункционални промени, като и при участието на едни и същи агенти – с различни такива.
Вторият раздел е свързан с изучаването на патологичните промени при етиологично обособените заболявания с цел изясняването на целия комплекс от патогенетични механизми, промени и закономерности при отделните, самостоятелно обособени нозологични единици, с което не само се изяснява по-детайлно патологичната характеристика на болестта, но се натрупват и знания за по-лесното ѝ отдиференциране и за разработване на средства за лечение и борба с нея.
Знанията получени при изучаването на патологичната анатомия са в основата за изучаването на незаразните, заразните и паразитните болести по животните, както и на ветеринарно-санитарната експертиза. От друга страна те са крайно необходими и за практиката, защото при диагностицирането на почти всички инцидентно възникнали или масово избухнали заболявания по домашните животни се прилага комплексен подход. Той включва първоначалното съпоставяне на амнестичните и епизоотологичните данни с тези от клиничните и патоморфологичните изследвания. От този анализ зависи правилния подбор и предприемане на специфични за целта лабораторни изследвания, изясняващи окончателната диагноза при всеки конкретен случай.
Има обаче и заболявания, като спонгиформните енцефалопатии, неоплазиите, шарката по различните видове животни и др., при които патоморфологичната диагностика е от решаващо значение. Ето защо и при тези случаи знанията, придобити от специалната патологична анатомия, са от особена важност, тъй като единствено чрез прецизно и навременно диагностициране на заболяванията по животните се създава възможността за правилно организиране на борбата с тях и предотвратяването на икономически загуби.
Или накратко, специалната патологична анатомия е учебна дисциплина, която свързва фундаменталните науки с клиничната практика и е посветена на изучаването на структурните и функционални промени в клетките, тъканите и органите, които очертават болестта. Използвайки голям набор от молекулярни, вирусологични, микробиологични, имунологични, морфологични и др. техники тя създава възможността за правилното разбиране на манифестираните признаци и симптоми и осигурява стабилна основа за правилен клиничен подход, диагностика и лечение.